Сребърна цветна монета „Година 800, Коронация на Карл Велики“

На 25 декември 800 г. кралят на франките и лангобардите, Карл I, известен като Карл Велики, е коронясан за император на Запада от папа Лъв III в базиликата „Свети Петър“ в Рим. Така той възстановява достойнство, изчезнало в западното християнство след свалянето на последния римски император Ромул Августул през 476 г.

Внук на Карл Мартел, най-голям син на краля на франките Пипин Късия и на съпругата му Бертрада със славните крака, Карл Велики е помазан за владетел през 768 г., след смъртта на баща си. Той управлява цялото франкско кралство от смъртта на брат си Карломан I през 771 г. Като воин-крал, Карл Велики води серия от стратегически военни кампании в Европа, особено срещу лангобардите в Италия (773-776 г.), езичниците сакси (776-804 г.) и мюсюлманите от Ал-Андалус в Испания (778 г.). Победоносен, той значително разширява кралството си. В своя апогей, в края на VIII век, то обхваща териториите на днешните Франция, Белгия, Нидерландия, Германия, Швейцария, Австрия и Словения, както и половината от Италия и северната част на Иберийския полуостров, известна като „Испанската марка“. Франкската монархия тогава обхваща почти целия християнски Запад. Карл Велики е описван като Баща на Европа, а столицата му Аахен – като трети Рим, след Рим и Константинопол.

Духовната власт на папата във Ватикана изглежда слаба в сравнение с тази на константинополския патриарх, който седи в сърцето на богатото и могъщо християнско Византийско царство (Източноримска империя), ръководено от императрица Ирина. Рим има всичко за печелене от подкрепата на франкското Каролингско кралство, за да възстанови престижа си. Още повече, че папа Лъв II, назначен през 796 г., претърпява атентат през 799 г. Поставяйки се под закрилата на Карл Велики, той го коронясва за император на Коледа през 800 г. Византийската империя първоначално отказва да признае легитимността на императорската титла на Карл Велики, преди да я приеме през 812 г. по силата на договора от Аахен.

Загрижен за религиозното обединение и развитието на културата, Карл Велики е пламенен защитник на Църквата, изкуствата и литературата в Европа. Неговото управление бележи период на трайно културно възраждане през Средновековието. Той се обгражда в двора си с влиятелни учени, развива християнските училища и насърчава латинския език. Но неговата политическа империя не го надживява: след смъртта му през 814 г. Европа се разпокъсва под влиянието на феодализма, а след това и на възникващите национални държави.