Легендата за Златния град Ел Дорадо (буквално „Златен човек“) води началото си от 16-ти век по време на завладяването на Латинска Америка от испанските конкистадори.

По време на завладяването на Андите, преколумбийските местни жители споделят с конкистадорите част от културата си и по-специално някои церемонии. Въпреки че разказите за тези церемонии се различават, всички описват мъж, покрит със златна прах, който предлага на езеро голямо количество злато и бижута, за да умилостиви боговете, намиращи се в дълбините.

Убедени тогава в съществуването на скрит град, криещ огромни богатства, конкистадорите връщат в Европа този разказ, който предизвиква през следващите десетилетия силен интерес към преколумбийската култура, водещ до няколко експедиции за откриване на Ел Дорадо.