1 юли 987 Юг Капе е избран за крал на франките

987 г. Каролингската династия, брилянтно основана от Карл Велики през 800 г., е значително отслабена. След смъртта без наследник на последния й представител, Луи V, наречен „Мързеливия“, на 22 май, събранието на великите благородници на Западна Франкия се събира в Сенлис през юни, за да избере нов крал. На 1 юли те избират граф Юг Капе за крал на франките. Той е вече зрял мъж за времето си (47 години). Чрез баща си Юг I, той е наследник на мощна аристократична линия, Робертините, които от две столетия се състезават с Каролингите и Отонианците (голямо семейство от саксонската аристокрация) за властта. Каролингска кръв тече и във вените на новия крал, чрез баба му Беатрис дьо Вермандоа, потомка в 5-то коляно на Карл Велики.

Два дни след избирането си, Юг Капе е помазан в катедралата на Нойон от архиепископа на Реймс, Адалберон, според ритуал, установен през 751 г. от Пипин Къси. Въпреки избирането и помазването си, кралят ще трябва да защитава легитимността си с оръжие в ръка. През първите си два века на съществуване, династията на Капетингите ще има власт само над ограничена територия, разположена между Париж и Орлеан, докато останалата част от кралството остава в ръцете на феодалните господари.

Въпреки че Юг Капе не успява да подчини непокорните си васали, неговото управление все пак бележи повратна точка за френската монархия. Възстановявайки връзката си с Църквата и най-влиятелните й епископи и съюзявайки се с великите принцове, кралят укрепва трона си и влага цялата си енергия в създаването на трайна династия, като включва сина си Роберт Благочестиви още през 987 г. Той успява: той е коронован след смъртта на Юг Капе през 996 г. По този модел първите поколения Капетинги продължават да се подчиняват на феодалния принцип на избор, но като се грижат да изберат сина си още приживе. Едва два века по-късно френската монархия, станала достатъчно силна, може да се откаже от ритуала на избора, при наследяването на Филип II Август на 14 юли 1223 г. Династията на Капетингите ще управлява Франция без прекъсване до Революцията (1792 г.), след това от Реставрацията (1815 г.) до края на Юлската монархия (1848 г.).