Легендата за златния град Ел Дорадо (буквално „Златен човек“) води началото си от 16-ти век по време на завладяването на Латинска Америка от испанските конкистадори.

По време на завладяването на Андите, предколумбовите местни жители споделиха с конкистадорите част от културата си и по-специално някои церемонии. Въпреки че разказите за тези церемонии се различават, всички описват мъж, покрит със златен прах, който предлага на езеро големи количества злато и бижута, за да умилостиви боговете, намиращи се в дълбините.

Убедени тогава в съществуването на скрит град, криещ огромни богатства, конкистадорите донесоха в Европа този разказ, който през следващите десетилетия предизвика силен интерес към предколумбовата култура, довеждайки до няколко експедиции за откриване на El Dorado.