През 1654 г. Луи XIV е на 16 години; той вече е крал от 11 години. Той се възкачва на френския трон няколко месеца преди петгодишния си рожден ден, през май 1643 г., след ранната смърт на баща си, Луи XIII. Франция по това време се управлява от майка му, регентката Анна Австрийска, която е подпомагана от кардинал Мазарини, кръстник на Луи XIV и министър-председател. От 1648 г. започва период на силно оспорване на кралската власт от страна на парламентите и благородниците: Фрондата. Кралят и майка му два пъти са принудени да напуснат столицата; на 8 февруари 1651 г. те са в капан в Кралския дворец, където живеят. Луи XIV никога няма да забрави това унижение и оттогава винаги ще се отнася с недоверие към Париж. На 7 септември същата година той достига пълнолетие, на 13-годишна възраст. В края на 1652 г. парламентите и благородниците са окончателно подчинени и Луи XIV започва да концентрира цялата власт в свои ръце: абсолютизмът е в ход. Коронацията му в катедралата на Реймс на 7 юни 1654 г. е пищна: след детство, белязано от политически смут и трудности, Кралят Слънце навлиза в светлината. Франция е богата, добре управлявана; нейните публични финанси са в ред. Тя е най-населената страна в Европа. Луи XIV оставя управлението на кралството на Мазарини до смъртта му през 1661 г., след което управлява все по-лично с годините. Женен за Мария-Тереза Австрийска през 1660 г., той започва да преустройва двореца Версай по същото време. Той ще се превърне в център на неговия двор и кралство, откъдето френските изкуства и култура ще излъчват във цяла Европа несравнимо сияние. Френският класицизъм ще достигне своя връх във втората половина на „Великия век“ (XVII век).

Това възпоменателно сечене отдава великолепна почит на този абсолютен монарх, чието блестящо управление, най-дългото в историята на Франция (1643-1715 г.), бележи края на големите благороднически, парламентарни, протестантски и селски въстания, които разтърсват Франция.